16 nov 2017, 18:05

Майчина утеха 

  Poesía » Filosófica
251 1 2

Майчината ми утеха

е следа от памет древна.

Опитност преди човека,

като квас за хляб потребна.

Милост за бодли и цвете,

в гръдта ми – сто поеми.

Рáни да целувам леко,

да съм щит и стреме.

Мост през брод,

преди да падна,

пламък на огниво.

Приказчица изначална

от сърцето живо.

 

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??