Майчината ми утеха
е следа от памет древна.
Опитност преди човека,
като квас за хляб потребна.
Милост за бодли и цвете,
в гръдта ми – сто поеми.
Рáни да целувам леко,
да съм щит и стреме.
Мост през брод,
преди да падна,
пламък на огниво.
Приказчица изначална
от сърцето живо.
…
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados