16 нояб. 2017 г., 18:05

Майчина утеха 

  Поэзия » Философская
278 1 2

Майчината ми утеха

е следа от памет древна.

Опитност преди човека,

като квас за хляб потребна.

Милост за бодли и цвете,

в гръдта ми – сто поеми.

Рáни да целувам леко,

да съм щит и стреме.

Мост през брод,

преди да падна,

пламък на огниво.

Приказчица изначална

от сърцето живо.

 

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??