16.11.2017 г., 18:05 ч.

Майчина утеха 

  Поезия » Философска
252 1 2

Майчината ми утеха

е следа от памет древна.

Опитност преди човека,

като квас за хляб потребна.

Милост за бодли и цвете,

в гръдта ми – сто поеми.

Рáни да целувам леко,

да съм щит и стреме.

Мост през брод,

преди да падна,

пламък на огниво.

Приказчица изначална

от сърцето живо.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??