6 ago 2017, 22:28

Майчините очи

  Poesía » Otra
727 1 0

Майчините очи са различни –

никога не са безразлични.

С надежда винаги отправят своя взор

в небесния син безкраен простор.

 

Те са солени езера широки,

до които се стига от четири посоки.

Бреговете им – от чисти води се мият,

дълбините им – тайни съкровени крият.

 

В светли дни на радост и гордост,

в тъмни нощи на мъка и разлъка,

два ручея топли оттам извират,

текат, стичат се и не спират…

 

Майчините очи са един паралелен свят

с безкрайна нежност и светлина облят.

Два портала на безусловна любов,

за детето винаги – пристан готов.

 

Там всеки от нас намира покой

в зимния студ или летения зной.

Там Земята спира да се върти почти

и отново се прераждаш, за да продължиш напред ТИ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...