6 ago 2017, 22:28

Майчините очи

  Poesía » Otra
735 1 0

Майчините очи са различни –

никога не са безразлични.

С надежда винаги отправят своя взор

в небесния син безкраен простор.

 

Те са солени езера широки,

до които се стига от четири посоки.

Бреговете им – от чисти води се мият,

дълбините им – тайни съкровени крият.

 

В светли дни на радост и гордост,

в тъмни нощи на мъка и разлъка,

два ручея топли оттам извират,

текат, стичат се и не спират…

 

Майчините очи са един паралелен свят

с безкрайна нежност и светлина облят.

Два портала на безусловна любов,

за детето винаги – пристан готов.

 

Там всеки от нас намира покой

в зимния студ или летения зной.

Там Земята спира да се върти почти

и отново се прераждаш, за да продължиш напред ТИ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...