6 авг. 2017 г., 22:28

Майчините очи

730 1 0

Майчините очи са различни –

никога не са безразлични.

С надежда винаги отправят своя взор

в небесния син безкраен простор.

 

Те са солени езера широки,

до които се стига от четири посоки.

Бреговете им – от чисти води се мият,

дълбините им – тайни съкровени крият.

 

В светли дни на радост и гордост,

в тъмни нощи на мъка и разлъка,

два ручея топли оттам извират,

текат, стичат се и не спират…

 

Майчините очи са един паралелен свят

с безкрайна нежност и светлина облят.

Два портала на безусловна любов,

за детето винаги – пристан готов.

 

Там всеки от нас намира покой

в зимния студ или летения зной.

Там Земята спира да се върти почти

и отново се прераждаш, за да продължиш напред ТИ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Zlatka Аndonova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....