Майчините очи са различни –

никога не са безразлични.

С надежда винаги отправят своя взор

в небесния син безкраен простор.

Те са солени езера широки,

до които се стига от четири посоки.

Бреговете им – от чисти води се мият,

дълбините им – тайни съкровени крият.

В светли дни на радост и гордост,

в тъмни нощи на мъка и разлъка,

два ручея топли оттам извират,

текат, стичат се и не спират…

Майчините очи са един паралелен свят

с безкрайна нежност и светлина облят.

Два портала на безусловна любов,

за детето винаги – пристан готов.

Там всеки от нас намира покой

в зимния студ или летения зной.

Там Земята спира да се върти почти

и отново се прераждаш, за да продължиш напред ТИ.