5 nov 2017, 0:42  

Майка

  Poesía » Otra
982 5 10

МАЙКА

/безценно/

 

Подарено време, мигове и часове

Ревнувам те дори като заспиваш 

Ти си мойто половин сърце

Не е обич, несравнимо е...

"Любовта, която няма равна"

Звучеше някак нереално

Но в мигът, във който аз те зърнах 

Обърнах и представата за себе си

Не вярвах, че това възможно е

Да преливаш ежедневно от любов

А тази сладост и до днес свръхбожия е

За майката детето е свещено

Сърцето ми изпълваш с благодарност

Красотата ти попивам със очи

И няма нищо толкоз съвършено

Както тези две лазурно галещи очи

Усмихвам ли се личицето грейва

И щастието във теб струи

"Мамо, моля те не ми се карай"

От тези думи адски ме боли!

Ти ме правиш по-добра и жива

Теб виждам сутрин в полумрак 

И телцето крехко цяла нощ завивам

И целувам златната коса

Душата чиста пазя и окрилям

До теб съм неотлъчно в мисълта

И приятел нямам друг по-верен

Ти за мен си смисълът и любовта

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви
  • Страхотно е, Веси! Поздрави!
  • Такава може да бъде с а м о майката!И при хората и при животните,тя е топлото крило,закрилата,нежността,спокойствието,успокоението,удоволствието и всички хубави неща,необходими за децата...Чудесно си го изразила,Весела!!
  • Колко истинно и прекрасно! Комплименти!
  • Без думи оставам!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...