5.11.2017 г., 0:42  

Майка

977 5 10

МАЙКА

/безценно/

 

Подарено време, мигове и часове

Ревнувам те дори като заспиваш 

Ти си мойто половин сърце

Не е обич, несравнимо е...

"Любовта, която няма равна"

Звучеше някак нереално

Но в мигът, във който аз те зърнах 

Обърнах и представата за себе си

Не вярвах, че това възможно е

Да преливаш ежедневно от любов

А тази сладост и до днес свръхбожия е

За майката детето е свещено

Сърцето ми изпълваш с благодарност

Красотата ти попивам със очи

И няма нищо толкоз съвършено

Както тези две лазурно галещи очи

Усмихвам ли се личицето грейва

И щастието във теб струи

"Мамо, моля те не ми се карай"

От тези думи адски ме боли!

Ти ме правиш по-добра и жива

Теб виждам сутрин в полумрак 

И телцето крехко цяла нощ завивам

И целувам златната коса

Душата чиста пазя и окрилям

До теб съм неотлъчно в мисълта

И приятел нямам друг по-верен

Ти за мен си смисълът и любовта

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви
  • Страхотно е, Веси! Поздрави!
  • Такава може да бъде с а м о майката!И при хората и при животните,тя е топлото крило,закрилата,нежността,спокойствието,успокоението,удоволствието и всички хубави неща,необходими за децата...Чудесно си го изразила,Весела!!
  • Колко истинно и прекрасно! Комплименти!
  • Без думи оставам!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...