Nov 5, 2017, 12:42 AM  

Майка

  Poetry » Other
981 5 10

МАЙКА

/безценно/

 

Подарено време, мигове и часове

Ревнувам те дори като заспиваш 

Ти си мойто половин сърце

Не е обич, несравнимо е...

"Любовта, която няма равна"

Звучеше някак нереално

Но в мигът, във който аз те зърнах 

Обърнах и представата за себе си

Не вярвах, че това възможно е

Да преливаш ежедневно от любов

А тази сладост и до днес свръхбожия е

За майката детето е свещено

Сърцето ми изпълваш с благодарност

Красотата ти попивам със очи

И няма нищо толкоз съвършено

Както тези две лазурно галещи очи

Усмихвам ли се личицето грейва

И щастието във теб струи

"Мамо, моля те не ми се карай"

От тези думи адски ме боли!

Ти ме правиш по-добра и жива

Теб виждам сутрин в полумрак 

И телцето крехко цяла нощ завивам

И целувам златната коса

Душата чиста пазя и окрилям

До теб съм неотлъчно в мисълта

И приятел нямам друг по-верен

Ти за мен си смисълът и любовта

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви
  • Страхотно е, Веси! Поздрави!
  • Такава може да бъде с а м о майката!И при хората и при животните,тя е топлото крило,закрилата,нежността,спокойствието,успокоението,удоволствието и всички хубави неща,необходими за децата...Чудесно си го изразила,Весела!!
  • Колко истинно и прекрасно! Комплименти!
  • Без думи оставам!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...