5 нояб. 2017 г., 00:42  

Майка

979 5 10

МАЙКА

/безценно/

 

Подарено време, мигове и часове

Ревнувам те дори като заспиваш 

Ти си мойто половин сърце

Не е обич, несравнимо е...

"Любовта, която няма равна"

Звучеше някак нереално

Но в мигът, във който аз те зърнах 

Обърнах и представата за себе си

Не вярвах, че това възможно е

Да преливаш ежедневно от любов

А тази сладост и до днес свръхбожия е

За майката детето е свещено

Сърцето ми изпълваш с благодарност

Красотата ти попивам със очи

И няма нищо толкоз съвършено

Както тези две лазурно галещи очи

Усмихвам ли се личицето грейва

И щастието във теб струи

"Мамо, моля те не ми се карай"

От тези думи адски ме боли!

Ти ме правиш по-добра и жива

Теб виждам сутрин в полумрак 

И телцето крехко цяла нощ завивам

И целувам златната коса

Душата чиста пазя и окрилям

До теб съм неотлъчно в мисълта

И приятел нямам друг по-верен

Ти за мен си смисълът и любовта

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви
  • Страхотно е, Веси! Поздрави!
  • Такава може да бъде с а м о майката!И при хората и при животните,тя е топлото крило,закрилата,нежността,спокойствието,успокоението,удоволствието и всички хубави неща,необходими за децата...Чудесно си го изразила,Весела!!
  • Колко истинно и прекрасно! Комплименти!
  • Без думи оставам!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...