Майко моя, в твоите топли очи,
аз прочетох не една тревога,
ти страдаш, устата ти мълчи,
но никога не каза“ Не, не мога“.
Ти даде ми дори душата своя,
за да бъда от първите най-първа,
ти майка си ми, само моя
искам с обич аз да те прегърна.
Ти ми даде толкоз нужна сила
в трудния нелек живот,
с теб бях най-хубава, най-мила
а ти носеше житейския хомот.
Искам да те има дълго, много дълго,
ти си най-нежния и мил човек,
ти винаги ме чакаш мълком
да потърся в скутите ти лек.
Майко моя, в твоите топли очи
аз прочетох не една тревога,
в моите очи блестят сълзи,
да те има вечно моля Бога.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados