26.07.2022 г., 17:46

Майка

1.2K 11 20

Майко моя, в твоите топли очи,

аз прочетох не една тревога,

ти страдаш, устата ти мълчи,

но никога не каза“ Не, не мога“.

 

Ти даде ми дори душата своя,

за да бъда от първите най-първа,

ти майка си ми, само моя

искам с обич аз да те прегърна.

 

Ти ми даде толкоз нужна сила

в трудния нелек живот,

с теб бях най-хубава, най-мила

а ти носеше житейския хомот.

 

Искам да те има дълго, много дълго,

ти си най-нежния и мил човек,

ти винаги ме чакаш мълком

да потърся в скутите ти лек.

 

Майко моя, в твоите топли очи

аз прочетох не една тревога,

в моите очи блестят сълзи,

да те има вечно моля Бога.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня, благодаря ти мила, че постави стиха в любими, хубав ден ти желая!
  • Наташа, благодаря ти че постави стиха в любими,бъди здрава!
  • Дани, благодаря ти мила, нека никога не стихва обичта им към теб, бъди благословена с внуците си, да ти са живи и здрави !
  • Миночка, стиха ти е толкова топъл, пълен с благодарност! Аз живея със същите топли спомени за моите родители. В момента внуците ми (от UK) са тук и се улавям, че се раздавам по същия начин като моята майчица. Това ме кара да се чувствам значима и усещам тяхната обич още по-силно! Благодаря ти много за стиха, прекрасен е! Благословена бъди с твоята майка🌷
  • Съжалявам Жан-Кристоф, за загубата, но какво да се прави, животът трябва да продължи, макар че има край за всички ни. Благодаря ти че сподели!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...