Jul 26, 2022, 5:46 PM

Майка

  Poetry
1.2K 11 20

Майко моя, в твоите топли очи,

аз прочетох не една тревога,

ти страдаш, устата ти мълчи,

но никога не каза“ Не, не мога“.

 

Ти даде ми дори душата своя,

за да бъда от първите най-първа,

ти майка си ми, само моя

искам с обич аз да те прегърна.

 

Ти ми даде толкоз нужна сила

в трудния нелек живот,

с теб бях най-хубава, най-мила

а ти носеше житейския хомот.

 

Искам да те има дълго, много дълго,

ти си най-нежния и мил човек,

ти винаги ме чакаш мълком

да потърся в скутите ти лек.

 

Майко моя, в твоите топли очи

аз прочетох не една тревога,

в моите очи блестят сълзи,

да те има вечно моля Бога.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Таня, благодаря ти мила, че постави стиха в любими, хубав ден ти желая!
  • Наташа, благодаря ти че постави стиха в любими,бъди здрава!
  • Дани, благодаря ти мила, нека никога не стихва обичта им към теб, бъди благословена с внуците си, да ти са живи и здрави !
  • Миночка, стиха ти е толкова топъл, пълен с благодарност! Аз живея със същите топли спомени за моите родители. В момента внуците ми (от UK) са тук и се улавям, че се раздавам по същия начин като моята майчица. Това ме кара да се чувствам значима и усещам тяхната обич още по-силно! Благодаря ти много за стиха, прекрасен е! Благословена бъди с твоята майка🌷
  • Съжалявам Жан-Кристоф, за загубата, но какво да се прави, животът трябва да продължи, макар че има край за всички ни. Благодаря ти че сподели!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...