31 oct 2018, 11:34

Македонийо… 

  Poesía » Civil, Otra
551 7 9

Ех, рана ти си ни – кървяща, болна,

земя си българска много преди

с дела да задушат те – недостойни,

за теб отвътре още ни боли!

 

Виновни всички сме и си го знаем,

сами те отделихме от дома.

Сега никой не ще да си признае,

за стореното – пуста му вина!

 

На кой са Гоце, Яне, Самуила –

това ли ще е нашето клеймо?

Кога ще се намери мъжка сила,

да си простим каквото е било?

 

Че братя сме и обща кръв е наш`та,

кажи ми кой не го е осъзнал?

Не слушай чужди сили, дето пращат,

мерзост и злоба в позлатен бокал!

 

Обичаме те – как не го разбираш,

като невръстно, малко си дете?!

Във твоя облик, нашият прозира –

една съдба разкъсана на две!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Момчил! Най -голямата ни рана...
  • Дани - просълзи ме ! Ще кажа само едно -отива в "Оная" папка и печели от мен 5 петолъчки.....
  • Благодаря ви за мненията Таня, Петър, Илияна, Албена, Ели, Василка! Имах нужда от такова стихотворение! Поздрави от мен и хубав уикенд!
  • Поздравление!
  • Кървяща рана - много точно! Много ми хареса и поздравления за позицията ти, Дани!
  • Много ми хареса, Данаиле! Поздравления!
  • И аз с другите...В любими. Благодаря!
  • Поздравления за куража да изразиш не само своето мнение по македонския въпрос, Данаиле!
    Аз съм съгласен с казаното от теб и стоя зад думите си.
  • Много силен стих! Изплакана болка и молба за прошка! Благодаря ти!
Propuestas
: ??:??