emi.pm (Емилия Миланова)
21 32
13 may 2008, 13:50

Малка нощна приказка 

  Poesía
752 0 3
Малка нощна приказка

Нощта долетя, разпери крила и бързо земята покри.
В небето звезди пилеят лъчи и мигат със плахи очи.
Сребриста луна подаде глава свенливо из облака бял.
Света поздрави, нощта посребри с искрите на своя воал.

С усмивка се спря до нея, подпря се за малко вълшебникът стар -
макар побелял, замахна с ръка и жезъл превърна в цветя.
Щурецът видя, с цигулка възпя любовта. И луната се спря.
Диригент на звезди е, магия, нали? Ето, целият свят се засмя!

Слушах в захлас - без да зная и аз, запяла бях песен със тях;
с наметало - Луна и с цвете в ръка вълшебство в съня си видях.
Но дойде сутринта, събуди деня и луната с усмивка приспа.
А звездите-очи разтопиха лъчи и зачакаха кротко нощта.

© Емилия Миланова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??