emi.pm (Емилия Миланова)
21 32
13.05.2008 г., 13:50 ч.

Малка нощна приказка 

  Поезия
737 0 3
Малка нощна приказка

Нощта долетя, разпери крила и бързо земята покри.
В небето звезди пилеят лъчи и мигат със плахи очи.
Сребриста луна подаде глава свенливо из облака бял.
Света поздрави, нощта посребри с искрите на своя воал.

С усмивка се спря до нея, подпря се за малко вълшебникът стар -
макар побелял, замахна с ръка и жезъл превърна в цветя.
Щурецът видя, с цигулка възпя любовта. И луната се спря.
Диригент на звезди е, магия, нали? Ето, целият свят се засмя!

Слушах в захлас - без да зная и аз, запяла бях песен със тях;
с наметало - Луна и с цвете в ръка вълшебство в съня си видях.
Но дойде сутринта, събуди деня и луната с усмивка приспа.
А звездите-очи разтопиха лъчи и зачакаха кротко нощта.

© Емилия Миланова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??