Малка нощна приказка
Малка нощна приказка
Нощта долетя, разпери крила и бързо земята покри.
В небето звезди пилеят лъчи и мигат със плахи очи.
Сребриста луна подаде глава свенливо из облака бял.
Света поздрави, нощта посребри с искрите на своя воал.
С усмивка се спря до нея, подпря се за малко вълшебникът стар -
макар побелял, замахна с ръка и жезъл превърна в цветя.
Щурецът видя, с цигулка възпя любовта. И луната се спря.
Диригент на звезди е, магия, нали? Ето, целият свят се засмя!
Слушах в захлас - без да зная и аз, запяла бях песен със тях;
с наметало - Луна и с цвете в ръка вълшебство в съня си видях.
Но дойде сутринта, събуди деня и луната с усмивка приспа.
А звездите-очи разтопиха лъчи и зачакаха кротко нощта.
Нощта долетя, разпери крила и бързо земята покри.
В небето звезди пилеят лъчи и мигат със плахи очи.
Сребриста луна подаде глава свенливо из облака бял.
Света поздрави, нощта посребри с искрите на своя воал.
С усмивка се спря до нея, подпря се за малко вълшебникът стар -
макар побелял, замахна с ръка и жезъл превърна в цветя.
Щурецът видя, с цигулка възпя любовта. И луната се спря.
Диригент на звезди е, магия, нали? Ето, целият свят се засмя!
Слушах в захлас - без да зная и аз, запяла бях песен със тях;
с наметало - Луна и с цвете в ръка вълшебство в съня си видях.
Но дойде сутринта, събуди деня и луната с усмивка приспа.
А звездите-очи разтопиха лъчи и зачакаха кротко нощта.
© Емилия Миланова All rights reserved.
