30 sept 2005, 4:18

Малката кибритопродавачка

  Poesía
1.1K 0 2

Замръзнал сняг
и здрач на иглести кристали.
В агония предсмъртна времето лети.
Една година ще умре, но от праха й друга
ще се въздигне. Кървав кръговрат.
А хората не виждат.
За тях това е празник.
Забързани нозе към собствена вселена.
Забързани слепци в егоистичното си щастие.
Слепци по своя воля. Невиждащи.
Дете.
Продава светлина, но слепите не искат.
Стена.
Замръзнали са детските ръце.
Към светла топлина е устремен животът във тези крехки пръстчета.
И пламъкът расте.
Замръзнала фантазия.
Видения на тъй желания уют във клечица кибрит.
Дом. Обич. И усмивка.
Звезда щастливо пада.
Отиващ си живот във сънената смърт.

Нов ден. Ново начало.
Но старата година не умря сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...