30 сент. 2005 г., 04:18

Малката кибритопродавачка

1.1K 0 2

Замръзнал сняг
и здрач на иглести кристали.
В агония предсмъртна времето лети.
Една година ще умре, но от праха й друга
ще се въздигне. Кървав кръговрат.
А хората не виждат.
За тях това е празник.
Забързани нозе към собствена вселена.
Забързани слепци в егоистичното си щастие.
Слепци по своя воля. Невиждащи.
Дете.
Продава светлина, но слепите не искат.
Стена.
Замръзнали са детските ръце.
Към светла топлина е устремен животът във тези крехки пръстчета.
И пламъкът расте.
Замръзнала фантазия.
Видения на тъй желания уют във клечица кибрит.
Дом. Обич. И усмивка.
Звезда щастливо пада.
Отиващ си живот във сънената смърт.

Нов ден. Ново начало.
Но старата година не умря сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...