Sep 30, 2005, 4:18 AM

Малката кибритопродавачка

  Poetry
1.1K 0 2

Замръзнал сняг
и здрач на иглести кристали.
В агония предсмъртна времето лети.
Една година ще умре, но от праха й друга
ще се въздигне. Кървав кръговрат.
А хората не виждат.
За тях това е празник.
Забързани нозе към собствена вселена.
Забързани слепци в егоистичното си щастие.
Слепци по своя воля. Невиждащи.
Дете.
Продава светлина, но слепите не искат.
Стена.
Замръзнали са детските ръце.
Към светла топлина е устремен животът във тези крехки пръстчета.
И пламъкът расте.
Замръзнала фантазия.
Видения на тъй желания уют във клечица кибрит.
Дом. Обич. И усмивка.
Звезда щастливо пада.
Отиващ си живот във сънената смърт.

Нов ден. Ново начало.
Но старата година не умря сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...