31 may 2007, 14:10

Малката принцеса отлетя

  Poesía
1K 0 20

Потрепват тъжните листа,

окапват още неразлистени.

Слана попари ги от вестта...

линеят от сълзи след истини.


Едно момиче, красиво, мило,

денят не срещна, нито нощта,

не разцъфтя, вече не е живо,

отиде си, в друг свят отлетя.


С много сила, вяра, надежда,

бори се, борихме се всички.

От снимката сега поглежда,

греят милите очи звездички.


Остава тук, въпреки смъртта,

много хора носят я в сърцето.

Замина към неизвестността,

ала душата тук е и на небето.


Дари, никога не ще те забравя,

аз в ляво вече съм те съхранила.

Рози две за теб днес ще оставя

и ще сълзя отвътре вечно, мила.

(акростих)

31.05.2007г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Живота на земята прилича на мишшена,
    в която съдбата си избира в кой да се прицели.
    Плътта на Дари завинаги е поразена,
    Духът й вечния покой печели!
  • Поклон!
  • Благодаря на всички вас, спомнили си за Дари и преклонили с тъга глава.
    Благодаря ви, благодаря ...
  • Лека и пръст! Бях отделил малко за нея и жалко, че не можа да остане сред нас! Сега разбирам, че си е отишла! Тъжно е! И жестоко! Още едно откъснато от живота цвете!
  • Тъжно, много тъжно е...Толкова сладко и умно дете с очички като звездички...Като чух за нея, просто не можах да повярвам. Много ни се е искало да стане чудо...Хубаво написан стих по тъжен повод.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...