Потрепват тъжните листа,
окапват още неразлистени.
Слана попари ги от вестта...
линеят от сълзи след истини.
Едно момиче, красиво, мило,
денят не срещна, нито нощта,
не разцъфтя, вече не е живо,
отиде си, в друг свят отлетя.
С много сила, вяра, надежда,
бори се, борихме се всички.
От снимката сега поглежда,
греят милите очи звездички.
Остава тук, въпреки смъртта,
много хора носят я в сърцето.
Замина към неизвестността,
ала душата тук е и на небето.
Дари, никога не ще те забравя,
аз в ляво вече съм те съхранила.
Рози две за теб днес ще оставя
и ще сълзя отвътре вечно, мила.
(акростих)
31.05.2007г
© Анета Саманлиева Все права защищены
в която съдбата си избира в кой да се прицели.
Плътта на Дари завинаги е поразена,
Духът й вечния покой печели!