31.05.2007 г., 14:10

Малката принцеса отлетя

1K 0 20

Потрепват тъжните листа,

окапват още неразлистени.

Слана попари ги от вестта...

линеят от сълзи след истини.


Едно момиче, красиво, мило,

денят не срещна, нито нощта,

не разцъфтя, вече не е живо,

отиде си, в друг свят отлетя.


С много сила, вяра, надежда,

бори се, борихме се всички.

От снимката сега поглежда,

греят милите очи звездички.


Остава тук, въпреки смъртта,

много хора носят я в сърцето.

Замина към неизвестността,

ала душата тук е и на небето.


Дари, никога не ще те забравя,

аз в ляво вече съм те съхранила.

Рози две за теб днес ще оставя

и ще сълзя отвътре вечно, мила.

(акростих)

31.05.2007г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Живота на земята прилича на мишшена,
    в която съдбата си избира в кой да се прицели.
    Плътта на Дари завинаги е поразена,
    Духът й вечния покой печели!
  • Поклон!
  • Благодаря на всички вас, спомнили си за Дари и преклонили с тъга глава.
    Благодаря ви, благодаря ...
  • Лека и пръст! Бях отделил малко за нея и жалко, че не можа да остане сред нас! Сега разбирам, че си е отишла! Тъжно е! И жестоко! Още едно откъснато от живота цвете!
  • Тъжно, много тъжно е...Толкова сладко и умно дете с очички като звездички...Като чух за нея, просто не можах да повярвам. Много ни се е искало да стане чудо...Хубаво написан стих по тъжен повод.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...