24 sept 2017, 22:54

Малката русалка (съвременна)

  Poesía » Otra
1.2K 6 15

 

                                                       Солена кожа, излишък на море,
                                                       и някакви непреведими думи...
                                                       Изплуват бледолики страхове
                                                       и късат всички тънки струни.

                                                       Изгубени русалки. Цветове, 
                                                       които нямат нищо общо с бяло...
                                                       Подвижни пясъци... и брегове...
                                                       знамения във рибешкото тяло.

                                                       Но приказката свършва вече –
                                                       отдавна са краката ми човешки!
                                                       Пребродих болка – цяла вечност,
                                                       изпих най-сладките си грешки.

                                                       Часовникът коварно се присмива,
                                                       (отдавна от коварства съм пияна)
                                                       но все пак виждам – всичко си отива
                                                       и време е да се превърна в пяна.

 

 

                                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Милена, радвам се, че мислиш така! Това е едно от стихотворенията, които съм написала абсолютно на един дъх!
  • Прекрасно стихотворение си написала!
  • ((((!!!!
  • На мен пък ми е от любимите! Още тогава не вярвах на приказки с хепиенд. Просто не ми изглеждаха правдоподобни и в "Малката русалка" открих, че принцовете не са това, което са и не си струва да се хАбим заради тях. Да, тъжна приказка е, не е за деца, а за възрастни! Благодаря ти за изчерпателния коментар!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...