24 сент. 2017 г., 22:54

Малката русалка (съвременна)

Поэзия » Другая

1.2K 6 15

Солена кожа, излишък на море,
и някакви непреведими думи...
Изплуват бледолики страхове
и късат всички тънки струни.

Изгубени русалки. Цветове,
които нямат нищо общо с бяло...
Подвижни пясъци... и брегове...
знамения във рибешкото тяло.

Но приказката свършва вече –
отдавна са краката ми човешки!
Пребродих болка – цяла вечност,
изпих най-сладките си грешки.

Часовникът коварно се присмива,
(отдавна от коварства съм пияна)
но все пак виждам – всичко си отива
и време е да се превърна в пяна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

radiola (Рада Димова)

Милена, радвам се, че мислиш така! Това е едно от стихотворенията, които съм написала абсолютно на един дъх!

2021-10-17T12:39:41+03:00
zelenaradost (Милена Френкева)

Прекрасно стихотворение си написала!

2021-10-16T22:38:09+03:00
fredito (Фреди)

2019-04-04T08:56:02+03:00
oksimoron (Христов)

((((!!!!

2017-10-21T18:15:30+03:00
radiola (Рада Димова)

На мен пък ми е от любимите! Още тогава не вярвах на приказки с хепиенд. Просто не ми изглеждаха правдоподобни и в "Малката русалка" открих, че принцовете не са това, което са и не си струва да се хАбим заради тях. Да, тъжна приказка е, не е за деца, а за възрастни! Благодаря ти за изчерпателния коментар!

2017-10-02T18:49:02+03:00