Малката русалка (съвременна)
Солена кожа, излишък на море,
и някакви непреведими думи...
Изплуват бледолики страхове
и късат всички тънки струни.
Изгубени русалки. Цветове,
които нямат нищо общо с бяло...
Подвижни пясъци... и брегове...
знамения във рибешкото тяло.
Но приказката свършва вече –
отдавна са краката ми човешки!
Пребродих болка – цяла вечност,
изпих най-сладките си грешки.
Часовникът коварно се присмива,
(отдавна от коварства съм пияна)
но все пак виждам – всичко си отива
и време е да се превърна в пяна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
