24.09.2017 г., 22:54 ч.

Малката русалка (съвременна) 

  Поезия » Друга
684 6 15

 

                                                       Солена кожа, излишък на море,
                                                       и някакви непреведими думи...
                                                       Изплуват бледолики страхове
                                                       и късат всички тънки струни.

                                                       Изгубени русалки. Цветове, 
                                                       които нямат нищо общо с бяло...
                                                       Подвижни пясъци... и брегове...
                                                       знамения във рибешкото тяло.

                                                       Но приказката свършва вече –
                                                       отдавна са краката ми човешки!
                                                       Пребродих болка – цяла вечност,
                                                       изпих най-сладките си грешки.

                                                       Часовникът коварно се присмива,
                                                       (отдавна от коварства съм пияна)
                                                       но все пак виждам – всичко си отива
                                                       и време е да се превърна в пяна.

 

 

                                     

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Милена, радвам се, че мислиш така! Това е едно от стихотворенията, които съм написала абсолютно на един дъх!
  • Прекрасно стихотворение си написала!
  • ((((!!!!
  • На мен пък ми е от любимите! Още тогава не вярвах на приказки с хепиенд. Просто не ми изглеждаха правдоподобни и в "Малката русалка" открих, че принцовете не са това, което са и не си струва да се хАбим заради тях. Да, тъжна приказка е, не е за деца, а за възрастни! Благодаря ти за изчерпателния коментар!
  • Приказката за малката русалка не ми е от любимите Като дете треперех книжката да не се .отвори на страницата с нея. Като поотраснах, болезнено преживявах и отказа й от собствената същност в името на любовта, и болките й, и компромисите, които прави. А финалът на произведението приемах бунтарски, непримиримо заради несправедливостта - не неверният принц, а тя - кротката, покорната, любящата, да бъде наказана с тристагодишно изпитание, благополучният изход от което да зависи от някакви глупости....Различните трябва да си знаят мястото?
    Наскоро имаше спор за възпитателната стойност на приказките от времето на Романтизма. Коментирах под една публикация на тази тема в друг сайт - не бях разбрана и бях изтипосана в нарочен постинг като нихилист, търсещ скандализиращи ракурси в прочита на класиците Продължавам да мисля, че "Малката русалка" е една много тъжна творба. Както впрочем и други Андерсенови приказки.

    Поздравления за тези стихове, за личното пречупване! Почувствах!
  • Каквото и да кажа, ще е малко... Красив стих!
  • В любими, великолепно!
  • Хуаво е. За твоя утеха, всички се превръщаме в пяна. И, никога не на време и незавършили проектите си.
  • Много въздействащ стих!
  • Неповторим рисунък!... Поздравления!!!
  • Докосваш, Раде! Поздравления!
  • Раде! Късаш всички струни, Раде!! Толкова въздействащ стих, че дори не мога да коментирам! Браво ти!! Браво!!
  • "Пребродих болка – цяла вечност,
    изпих най-сладките си грешки."

    Харесах!
  • много ми допадна, близо до моето светоусещане... позволявам си да цитирам моя стих на същата тема...
    *
    речните русалки са тъжни…
    и страдат
    сълзите им пълнят реките
    с цвета на очите им…
    винаги влюбени
    в който не трябва… превръщат
    живота си в пяна
    безсмъртни душите им
    в нощите тихи
    самотни
    из приказни сънища
    бродят…

    в очакване плахо
    изплакани стъпки извайват
    от бял речен камък
    за принца
    от другия свят…
    а звездите небесни
    с отблясъци топли в реката
    ги милват
    и нежно целуват очите им тъжни
    в съня за любов
    да забравят
    за болката…
Предложения
: ??:??