Малки парченца любов
Душата ми е крехка жива струна,
докоснеш ли я, тя ще потрепери,
ще зазвъни, а после ще се скъса
и пулса ми до края ще отмери.
Ще зная, че остава още малко,
ръката ми ще падне уморена
със свършилата вече химикалка
и шепа пепел – листи изгорени.
Сърцето ми безспирно ще ридае,
че стиховете даже не прочете.
Онези стихове за любовта ми,
разбита безвъзвратно на парчета.
Парченцата ще събера отново
и ревностно със нокти ще ги пазя.
Дори и без любов ще те обичам,
макар че всъщност искам да те мразя...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартина Василева Todos los derechos reservados
