1 may 2007, 10:55

Малките май са пораснали...

  Poesía
1K 0 4
 

Малките са вече пораснали,

Целуват се вече като големи

И мислят за големи неща...

Само ние май не сме още разбрали

Че вече не са малки деца...

Малките са вече пораснали

Или  не са чак толкова малки?

Действат прибързано според нас

И опасно дори,това ясно е,

Но такива са нещата в този час.

В часа на нощта,

Когато излизат по гаджета

Увлечени в страстта

Която на всички позната е....

Стоим до късно и не заспиваме,

Макар че си налагаме да сме спокойни,

Вечерен час никой не спазва днес

Можем да спорим за това обстойно...

Трябва да има правила,така е,

Но  и в цялата държава,

За правила и закони всеки нехае,

Дори и тези,които ги създават!...

Семейството е най-важната частица

На нещото наречено държава...

И може би от всички нас зависи,

това,което край нас днес става.

Но как  от децата да искаме

Неща,които ние не спазваме?

Затова стоим будни

и не заспиваме!

Чакаме ги да се върнат!

Малките са вече пораснали

Време е да пораснем и ние

Защото живота прекрасен е

И трябва докрай да се изпие!

Като надигната чаша от вино

Или нектара от праскови

И дори да не желаем силно,

Нещата вече са  станали!...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По-хубавото е че лудориите безумно ти липсват.Лошото е че не би си ги позволил. Това не е порастване, а съобразяване. Все пак не плащаме данък обществено мнение.
  • Така е
    Поздрав!
  • смислено и точно
  • А как ли и ние сме притеснявали нашите родители
    Малките са вече големи, нека ги подкрепяме!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...