May 1, 2007, 10:55 AM

Малките май са пораснали...

  Poetry
1K 0 4
 

Малките са вече пораснали,

Целуват се вече като големи

И мислят за големи неща...

Само ние май не сме още разбрали

Че вече не са малки деца...

Малките са вече пораснали

Или  не са чак толкова малки?

Действат прибързано според нас

И опасно дори,това ясно е,

Но такива са нещата в този час.

В часа на нощта,

Когато излизат по гаджета

Увлечени в страстта

Която на всички позната е....

Стоим до късно и не заспиваме,

Макар че си налагаме да сме спокойни,

Вечерен час никой не спазва днес

Можем да спорим за това обстойно...

Трябва да има правила,така е,

Но  и в цялата държава,

За правила и закони всеки нехае,

Дори и тези,които ги създават!...

Семейството е най-важната частица

На нещото наречено държава...

И може би от всички нас зависи,

това,което край нас днес става.

Но как  от децата да искаме

Неща,които ние не спазваме?

Затова стоим будни

и не заспиваме!

Чакаме ги да се върнат!

Малките са вече пораснали

Време е да пораснем и ние

Защото живота прекрасен е

И трябва докрай да се изпие!

Като надигната чаша от вино

Или нектара от праскови

И дори да не желаем силно,

Нещата вече са  станали!...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Желев All rights reserved.

Comments

Comments

  • По-хубавото е че лудориите безумно ти липсват.Лошото е че не би си ги позволил. Това не е порастване, а съобразяване. Все пак не плащаме данък обществено мнение.
  • Така е
    Поздрав!
  • смислено и точно
  • А как ли и ние сме притеснявали нашите родители
    Малките са вече големи, нека ги подкрепяме!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...