May 1, 2007, 10:55 AM

Малките май са пораснали...

  Poetry
1K 0 4
 

Малките са вече пораснали,

Целуват се вече като големи

И мислят за големи неща...

Само ние май не сме още разбрали

Че вече не са малки деца...

Малките са вече пораснали

Или  не са чак толкова малки?

Действат прибързано според нас

И опасно дори,това ясно е,

Но такива са нещата в този час.

В часа на нощта,

Когато излизат по гаджета

Увлечени в страстта

Която на всички позната е....

Стоим до късно и не заспиваме,

Макар че си налагаме да сме спокойни,

Вечерен час никой не спазва днес

Можем да спорим за това обстойно...

Трябва да има правила,така е,

Но  и в цялата държава,

За правила и закони всеки нехае,

Дори и тези,които ги създават!...

Семейството е най-важната частица

На нещото наречено държава...

И може би от всички нас зависи,

това,което край нас днес става.

Но как  от децата да искаме

Неща,които ние не спазваме?

Затова стоим будни

и не заспиваме!

Чакаме ги да се върнат!

Малките са вече пораснали

Време е да пораснем и ние

Защото живота прекрасен е

И трябва докрай да се изпие!

Като надигната чаша от вино

Или нектара от праскови

И дори да не желаем силно,

Нещата вече са  станали!...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Желев All rights reserved.

Comments

Comments

  • По-хубавото е че лудориите безумно ти липсват.Лошото е че не би си ги позволил. Това не е порастване, а съобразяване. Все пак не плащаме данък обществено мнение.
  • Така е
    Поздрав!
  • смислено и точно
  • А как ли и ние сме притеснявали нашите родители
    Малките са вече големи, нека ги подкрепяме!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...