1.05.2007 г., 10:55

Малките май са пораснали...

1K 0 4
 

Малките са вече пораснали,

Целуват се вече като големи

И мислят за големи неща...

Само ние май не сме още разбрали

Че вече не са малки деца...

Малките са вече пораснали

Или  не са чак толкова малки?

Действат прибързано според нас

И опасно дори,това ясно е,

Но такива са нещата в този час.

В часа на нощта,

Когато излизат по гаджета

Увлечени в страстта

Която на всички позната е....

Стоим до късно и не заспиваме,

Макар че си налагаме да сме спокойни,

Вечерен час никой не спазва днес

Можем да спорим за това обстойно...

Трябва да има правила,така е,

Но  и в цялата държава,

За правила и закони всеки нехае,

Дори и тези,които ги създават!...

Семейството е най-важната частица

На нещото наречено държава...

И може би от всички нас зависи,

това,което край нас днес става.

Но как  от децата да искаме

Неща,които ние не спазваме?

Затова стоим будни

и не заспиваме!

Чакаме ги да се върнат!

Малките са вече пораснали

Време е да пораснем и ние

Защото живота прекрасен е

И трябва докрай да се изпие!

Като надигната чаша от вино

Или нектара от праскови

И дори да не желаем силно,

Нещата вече са  станали!...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По-хубавото е че лудориите безумно ти липсват.Лошото е че не би си ги позволил. Това не е порастване, а съобразяване. Все пак не плащаме данък обществено мнение.
  • Така е
    Поздрав!
  • смислено и точно
  • А как ли и ние сме притеснявали нашите родители
    Малките са вече големи, нека ги подкрепяме!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...