17 ago 2013, 17:20  

Малкият тоталитарист

521 0 2

МАЛКИЯТ ТОТАЛИТАРИСТ

 

Когато в епохата бурна

Обличат царете в рае,

Той с устрем в живота се втурна

И своето място зае.

 

Застъпи на трона си здраво,

С умение всички сломи –

Усмихнати викаме: „Браво!”

В краката му лазим сами.

 

Храната в леглото се дава,

С количка го возим навън.

Одежди от внос получава,

Треперим за сладкия сън.

 

Умее по начин приличен

Душата да вади с памук.

Възниква въпросът логичен:

Щастлив и защо ли съм тук?

 

Така е! Неверни, елате!

Това не е никакъв трик –

Дете е и казва ми: „Тате”,

А аз се усещам велик!

 

23.06.90

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Динко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...