17 ago 2013, 17:20  

Малкият тоталитарист

522 0 2

МАЛКИЯТ ТОТАЛИТАРИСТ

 

Когато в епохата бурна

Обличат царете в рае,

Той с устрем в живота се втурна

И своето място зае.

 

Застъпи на трона си здраво,

С умение всички сломи –

Усмихнати викаме: „Браво!”

В краката му лазим сами.

 

Храната в леглото се дава,

С количка го возим навън.

Одежди от внос получава,

Треперим за сладкия сън.

 

Умее по начин приличен

Душата да вади с памук.

Възниква въпросът логичен:

Щастлив и защо ли съм тук?

 

Така е! Неверни, елате!

Това не е никакъв трик –

Дете е и казва ми: „Тате”,

А аз се усещам велик!

 

23.06.90

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Динко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...