17 авг. 2013 г., 17:20  

Малкият тоталитарист

520 0 2

МАЛКИЯТ ТОТАЛИТАРИСТ

 

Когато в епохата бурна

Обличат царете в рае,

Той с устрем в живота се втурна

И своето място зае.

 

Застъпи на трона си здраво,

С умение всички сломи –

Усмихнати викаме: „Браво!”

В краката му лазим сами.

 

Храната в леглото се дава,

С количка го возим навън.

Одежди от внос получава,

Треперим за сладкия сън.

 

Умее по начин приличен

Душата да вади с памук.

Възниква въпросът логичен:

Щастлив и защо ли съм тук?

 

Така е! Неверни, елате!

Това не е никакъв трик –

Дете е и казва ми: „Тате”,

А аз се усещам велик!

 

23.06.90

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Динко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...