Малкият тоталитарист
МАЛКИЯТ ТОТАЛИТАРИСТ
Когато в епохата бурна
Обличат царете в рае,
Той с устрем в живота се втурна
И своето място зае.
Застъпи на трона си здраво,
С умение всички сломи –
Усмихнати викаме: „Браво!”
В краката му лазим сами.
Храната в леглото се дава,
С количка го возим навън.
Одежди от внос получава,
Треперим за сладкия сън.
Умее по начин приличен
Душата да вади с памук.
Възниква въпросът логичен:
Щастлив и защо ли съм тук?
Така е! Неверни, елате!
Това не е никакъв трик –
Дете е и казва ми: „Тате”,
А аз се усещам велик!
23.06.90
© Динко All rights reserved.
чудничко е!
