1 jul 2006, 21:32  

Малко по-нагоре и надолу 

  Poesía
549 0 0

Изкачих се малко по-нагоре.

  

  Видях земята.

 

Видях небето

и рекох си:

Ето!

Това е –

голям съм сега.

Ако поискам

със свойта ръка,

мога да стискам –

гърла.

 

(Малко по-надолу) 

Вратът ми е син.

Боли ме ръката,

че много за стискане,

бяха гърлата

и ревнаха в глас –

останах без власт.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??