1.07.2006 г., 21:32 ч.  

Малко по-нагоре и надолу 

  Поезия
555 0 0

Изкачих се малко по-нагоре.

  

  Видях земята.

 

Видях небето

и рекох си:

Ето!

Това е –

голям съм сега.

Ако поискам

със свойта ръка,

мога да стискам –

гърла.

 

(Малко по-надолу) 

Вратът ми е син.

Боли ме ръката,

че много за стискане,

бяха гърлата

и ревнаха в глас –

останах без власт.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??