Малко по-нагоре и надолу
725
0
0
Изкачих се малко по-нагоре.
Видях земята.
Видях небето
и рекох си:
Ето!
Това е –
голям съм сега.
Ако поискам
със свойта ръка,
мога да стискам –
гърла.
(Малко по-надолу)
Вратът ми е син.
Боли ме ръката,
че много за стискане,
бяха гърлата
и ревнаха в глас –
останах без власт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
