4 dic 2006, 15:32

Малко след като заспя...

  Poesía
1.1K 0 13

 

 

Малко след като сън ме надвие,

шепот тих и любовен по клепките плъзва,

в плен на приказно нежна магия,

топли мойта душа, да не би да измръзне...

Сякаш с мисли за теб упоена,

във памучено черната нощ се унасям

а дъхът ми дълбоко стаен е,

да не би да прогоня съня си прекрасен...

Щом заспя – ме прегръщаш грижовно,

бдиш, прелитат над мен пеперуди безспирно,

а пък малко преди да се съмне,

те съня ми отнасят със нежност ефирна...

 

03.11.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...