Малко след като сън ме надвие,
шепот тих и любовен по клепките плъзва,
в плен на приказно нежна магия,
топли мойта душа, да не би да измръзне...
Сякаш с мисли за теб упоена,
във памучено черната нощ се унасям
а дъхът ми дълбоко стаен е,
да не би да прогоня съня си прекрасен...
Щом заспя – ме прегръщаш грижовно,
бдиш, прелитат над мен пеперуди безспирно,
а пък малко преди да се съмне,
те съня ми отнасят със нежност ефирна... ...