didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
4 dic 2006, 15:32

Малко след като заспя...

  Poesía
1.1K 0 13

 

 

Малко след като сън ме надвие,

шепот тих и любовен по клепките плъзва,

в плен на приказно нежна магия,

топли мойта душа, да не би да измръзне...

Сякаш с мисли за теб упоена,

във памучено черната нощ се унасям

а дъхът ми дълбоко стаен е,

да не би да прогоня съня си прекрасен...

Щом заспя – ме прегръщаш грижовно,

бдиш, прелитат над мен пеперуди безспирно,

а пък малко преди да се съмне,

те съня ми отнасят със нежност ефирна...

 

03.11.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0