Малко след като заспя...
Малко след като сън ме надвие,
шепот тих и любовен по клепките плъзва,
в плен на приказно нежна магия,
топли мойта душа, да не би да измръзне...
Сякаш с мисли за теб упоена,
във памучено черната нощ се унасям
а дъхът ми дълбоко стаен е,
да не би да прогоня съня си прекрасен...
Щом заспя – ме прегръщаш грижовно,
бдиш, прелитат над мен пеперуди безспирно,
а пък малко преди да се съмне,
те съня ми отнасят със нежност ефирна...
03.11.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
Радваш ме, Доли!
