Малко след като сън ме надвие,
шепот тих и любовен по клепките плъзва,
в плен на приказно нежна магия,
топли мойта душа, да не би да измръзне...
Сякаш с мисли за теб упоена,
във памучено черната нощ се унасям
а дъхът ми дълбоко стаен е,
да не би да прогоня съня си прекрасен...
Щом заспя – ме прегръщаш грижовно,
бдиш, прелитат над мен пеперуди безспирно,
а пък малко преди да се съмне,
те съня ми отнасят със нежност ефирна...
03.11.2006
© Дидислава All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Радваш ме, Доли!