Малък Сечко си облече
Малък сечко си облече
вече късият кожух
и побягна надалече
щом гласът на Мечо чу.
Рано той се бе събудил
сънувал странен сън,
че в гората става чудо
и погледнал вън.
Късият кожух на Сечко,
целият изцапан с мед,
от минзухарите наболи,
над топящият се лед.
Свири весело южняка,
и над земята хуква пак,
да стопи снегът в гората,
чучулигите, където спят.
Сред елите и шубрака,
Малък Сечко там се сврял,
хитрата Лисана зърнал,
как си слага хубав шал.
Катеричка рунтавелка
от хралупата поглежда,
Малък Сечко щом се скри,
значи пролет ще цъфти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
