Малък сечко си облече
вече късият кожух
и побягна надалече
щом гласът на Мечо чу.
Рано той се бе събудил
сънувал странен сън,
че в гората става чудо
и погледнал вън.
Късият кожух на Сечко,
целият изцапан с мед,
от минзухарите наболи,
над топящият се лед.
Свири весело южняка,
и над земята хуква пак,
да стопи снегът в гората,
чучулигите, където спят.
Сред елите и шубрака,
Малък Сечко там се сврял,
хитрата Лисана зърнал,
как си слага хубав шал.
Катеричка рунтавелка
от хралупата поглежда,
Малък Сечко щом се скри,
значи пролет ще цъфти.
© Миночка Митева Всички права запазени