zelenaradost (Милена Френкева)
441 5361
3 abr 2022, 13:03

Малък съм, но мога сам 

  Poesía
653 1 8

Уча се и ще проходя,

не с крака, със самоходи.

Боря се и се клатушкам,

уж са мои, а не слушкат.

Хайде, силни сте крачета,

"бързай бавно" си речете.

Да проходиш си е чудо,

бързи сте, летете лудо.

Хайде, де, сега пък падам

и на дупето си сядам.

Гледам мама ми се смее,

а земята се люлее.

Ставам пак и продължавам,

мамичко, ръка подавам.

Още ми е рано значи,

но нали съм си юначе

люшкам се, едва се влача,

но до мама важно крача.

Моя е земята, цяла,

малък съм, но весел, палав.
Ходя с помощ, но ще тичам.

Мамо, много те обичам.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Осмото чудо в детските очи »

13 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??