zelenaradost (Милена Френкева)
441 5361
3.04.2022 г., 13:03 ч.

Малък съм, но мога сам 

  Поезия
652 1 8

Уча се и ще проходя,

не с крака, със самоходи.

Боря се и се клатушкам,

уж са мои, а не слушкат.

Хайде, силни сте крачета,

"бързай бавно" си речете.

Да проходиш си е чудо,

бързи сте, летете лудо.

Хайде, де, сега пък падам

и на дупето си сядам.

Гледам мама ми се смее,

а земята се люлее.

Ставам пак и продължавам,

мамичко, ръка подавам.

Още ми е рано значи,

но нали съм си юначе

люшкам се, едва се влача,

но до мама важно крача.

Моя е земята, цяла,

малък съм, но весел, палав.
Ходя с помощ, но ще тичам.

Мамо, много те обичам.

© Милена Френкева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Осмото чудо в детските очи »

13 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??