Малък съм, но мога сам
Уча се и ще проходя,
не с крака, със самоходи.
Боря се и се клатушкам,
уж са мои, а не слушкат.
Хайде, силни сте крачета,
"бързай бавно" си речете.
Да проходиш си е чудо,
бързи сте, летете лудо.
Хайде, де, сега пък падам
и на дупето си сядам.
Гледам мама ми се смее,
а земята се люлее.
Ставам пак и продължавам,
мамичко, ръка подавам.
Още ми е рано значи,
но нали съм си юначе
люшкам се, едва се влача,
но до мама важно крача.
Моя е земята, цяла,
малък съм, но весел, палав.
Ходя с помощ, но ще тичам.
Мамо, много те обичам.
© Милена Френкева All rights reserved.
