Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
23 oct 2018, 8:45

Мама 

  Poesía
463 3 7

На твоето топло рамо

изплаках хиляди сълзи

и не се замислих

колко ще те заболи!. 

 

В твоите коси

посипах хиляди искри-

болести, грехове, 

пречупени на две криле. 

 

В твоите ръце

положих своето дете, 

за него бе небе, слънце-

отгледа мойто цвете. 

 

Сега те гледам остаряла. 

Осъзнавам своята вина. 

Грешна съм пред тебе, мамо!

Трябва да се отплатя. 

 

Сега си цвете прецъфтяло, 

вехнещо с достолепие, 

но не си сама!

Не си грижа, а задължение, 

отново чувствам се човек! 

 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??