Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
23.10.2018 г., 8:45 ч.

Мама 

  Поезия
459 3 7

На твоето топло рамо

изплаках хиляди сълзи

и не се замислих

колко ще те заболи!. 

 

В твоите коси

посипах хиляди искри-

болести, грехове, 

пречупени на две криле. 

 

В твоите ръце

положих своето дете, 

за него бе небе, слънце-

отгледа мойто цвете. 

 

Сега те гледам остаряла. 

Осъзнавам своята вина. 

Грешна съм пред тебе, мамо!

Трябва да се отплатя. 

 

Сега си цвете прецъфтяло, 

вехнещо с достолепие, 

но не си сама!

Не си грижа, а задължение, 

отново чувствам се човек! 

 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??