Мама
На твоето топло рамо
изплаках хиляди сълзи
и не се замислих
колко ще те заболи!.
В твоите коси
посипах хиляди искри-
болести, грехове,
пречупени на две криле.
В твоите ръце
положих своето дете,
за него бе небе, слънце-
отгледа мойто цвете.
Сега те гледам остаряла.
Осъзнавам своята вина.
Грешна съм пред тебе, мамо!
Трябва да се отплатя.
Сега си цвете прецъфтяло,
вехнещо с достолепие,
но не си сама!
Не си грижа, а задължение,
отново чувствам се човек!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
