17 ago 2011, 10:07

Мандолина

Poesía » De amor

1.5K 0 3

МАНДОЛИНА

Тъгувам аз със свойта мандолина…
От самотата аз съм завладян!
За теб тъгувам аз, защото ти замина
и щастието ни е вече блян!

Драгойново е сгушено на сянка.
“Върхът” сребрее в лунните лъчи...
И вечерта, като добра стопанка,
за нас се грижи, шета и мълчи!

И Лятото е влюбено… Въздиша
по своята Космическа любов.
За сън Нощта си ризата съблича
и сякаш шепне за нас послеслов!

А аз притискам свойта мандолина…
В ръцете ми тя плаче с тънък глас…
С тъга изпълва селската градина...
А с нея сякаш, сякаш плача аз!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Hekredel (Христо Славов)

Не знам дали със всички е така, но аз обичам младостта си,независимо от всички недоброжелатели, с които бях принуден да живея...Спомените ми от онова време са прекрасни, от другаруване и от любов!..

2011-10-30T18:32:57+02:00
galina67 (Галина)

Харесах!

2011-08-19T12:50:36+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Браво, страхотен стих, великолепен!

2011-08-17T20:00:09+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0