17 ago 2011, 10:07

Мандолина

1.5K 0 3

МАНДОЛИНА

Тъгувам аз със свойта мандолина…
От самотата аз  съм завладян!
За теб тъгувам аз, защото ти замина
и щастието ни е вече блян!

Драгойново е сгушено на сянка.
“Върхът” сребрее в лунните лъчи...
И вечерта, като добра стопанка,
за нас се грижи, шета и мълчи!

И Лятото е влюбено… Въздиша
по своята Космическа  любов.
За сън  Нощта си ризата съблича
и сякаш шепне за нас послеслов!

А аз притискам свойта мандолина…
В ръцете ми тя плаче с тънък глас…
С тъга изпълва селската градина...
А с нея сякаш, сякаш плача аз!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не знам дали със всички е така, но аз обичам младостта си,независимо от всички недоброжелатели, с които бях принуден да живея...Спомените ми от онова време са прекрасни, от другаруване и от любов!..
  • Харесах!
  • Браво, страхотен стих, великолепен!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...