Aug 17, 2011, 10:07 AM

Мандолина

  Poetry » Love
1.5K 0 3

МАНДОЛИНА

Тъгувам аз със свойта мандолина…
От самотата аз  съм завладян!
За теб тъгувам аз, защото ти замина
и щастието ни е вече блян!

Драгойново е сгушено на сянка.
“Върхът” сребрее в лунните лъчи...
И вечерта, като добра стопанка,
за нас се грижи, шета и мълчи!

И Лятото е влюбено… Въздиша
по своята Космическа  любов.
За сън  Нощта си ризата съблича
и сякаш шепне за нас послеслов!

А аз притискам свойта мандолина…
В ръцете ми тя плаче с тънък глас…
С тъга изпълва селската градина...
А с нея сякаш, сякаш плача аз!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не знам дали със всички е така, но аз обичам младостта си,независимо от всички недоброжелатели, с които бях принуден да живея...Спомените ми от онова време са прекрасни, от другаруване и от любов!..
  • Харесах!
  • Браво, страхотен стих, великолепен!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...