Aug 17, 2011, 10:07 AM

Мандолина

Poetry » Love

1.6K 0 3

МАНДОЛИНА

Тъгувам аз със свойта мандолина…
От самотата аз съм завладян!
За теб тъгувам аз, защото ти замина
и щастието ни е вече блян!

Драгойново е сгушено на сянка.
“Върхът” сребрее в лунните лъчи...
И вечерта, като добра стопанка,
за нас се грижи, шета и мълчи!

И Лятото е влюбено… Въздиша
по своята Космическа любов.
За сън Нощта си ризата съблича
и сякаш шепне за нас послеслов!

А аз притискам свойта мандолина…
В ръцете ми тя плаче с тънък глас…
С тъга изпълва селската градина...
А с нея сякаш, сякаш плача аз!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Hekredel (Христо Славов)

Не знам дали със всички е така, но аз обичам младостта си,независимо от всички недоброжелатели, с които бях принуден да живея...Спомените ми от онова време са прекрасни, от другаруване и от любов!..

2011-10-30T18:32:57+02:00
galina67 (Галина)

Харесах!

2011-08-19T12:50:36+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Браво, страхотен стих, великолепен!

2011-08-17T20:00:09+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0