Мандолина
1.5K
0
3
МАНДОЛИНА
Тъгувам аз със свойта мандолина…
От самотата аз съм завладян!
За теб тъгувам аз, защото ти замина
и щастието ни е вече блян!
Драгойново е сгушено на сянка.
“Върхът” сребрее в лунните лъчи...
И вечерта, като добра стопанка,
за нас се грижи, шета и мълчи!
И Лятото е влюбено… Въздиша
по своята Космическа любов.
За сън Нощта си ризата съблича
и сякаш шепне за нас послеслов!
А аз притискам свойта мандолина…
В ръцете ми тя плаче с тънък глас…
С тъга изпълва селската градина...
А с нея сякаш, сякаш плача аз!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
