Hekredel (Христо Славов)
1524 419
17 авг. 2011 г., 10:07

Мандолина 

  Поэзия » Любовная
1335 0 3

МАНДОЛИНА

Тъгувам аз със свойта мандолина…
От самотата аз  съм завладян!
За теб тъгувам аз, защото ти замина
и щастието ни е вече блян!

Драгойново е сгушено на сянка.
“Върхът” сребрее в лунните лъчи...
И вечерта, като добра стопанка,
за нас се грижи, шета и мълчи!

И Лятото е влюбено… Въздиша
по своята Космическа  любов.
За сън  Нощта си ризата съблича
и сякаш шепне за нас послеслов!

А аз притискам свойта мандолина…
В ръцете ми тя плаче с тънък глас…
С тъга изпълва селската градина...
А с нея сякаш, сякаш плача аз!...

© Христо Славов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не знам дали със всички е така, но аз обичам младостта си,независимо от всички недоброжелатели, с които бях принуден да живея...Спомените ми от онова време са прекрасни, от другаруване и от любов!..
  • Харесах!
  • Браво, страхотен стих, великолепен!
Предложения
: ??:??